КАК ДЕЙСТВА ЗАКОНЪТ ЗА ВНУШЕНИЕТО
И на вас предстои да се борите с ред противоположни сили в света, но трябва да бъдете разумни, т. е. трябва да разбирате закона на внушението. Този закон изисква чистота на мисълта. Всякога трябва да имате чиста и ясна мисъл. Никакво раздвояване на ума! (MOK – IV г. - 11 лекция - 24).
При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. (МОК – ІV г. – 24 лекция – 11).
Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е, чрез този закон, да внесете една добра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. Ако успеете пък да внесете една добра мисъл в свръхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира... Чрез закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бедни, на отчаяни хора... Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравее, ще се поправи скоро. Ако някой от вас отпадне духом, или се съсипе материално, вие пак можете да му изпращате насърчителни мисли. (ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА - 90).
Законът за внушението изисква специфично време и специфично състояние на човека. Какво значи това? Във всяко време не можете да си внушавате. Например, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението; колкото човек е по-разположен, Законът работи по-добре. (пътят на ученика - 276).
За да внушите на човека нещо, думите, с които си служите, трябва да съдържат сила в себе си... Само разумният, просветеният човек може да си служи с внушението и хипнотизма, защото знае силата на думите и кога да си служи с тях. И тогава, ако бащата каже на сина си: „Синко, ти ще станеш добър учен, способен човек.” - наистина ще стане такъв. Ако жената, като бременна, отправя към детето си мисълта: „Ти ще станеш добро дете, ще пораснеш, ще се изучиш, ще обичаш хората и ще им помагаш.” - детето наистина ще стане такова, каквото майката го е пожелала. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО - 92).
Един от чиновниците в едно учреждение, като отивал на работа, още на първия етаж го срещнал един от другарите му със следните думи: „Как си, приятелю?” „Добре съм.” „Не ми се виждаш добре.” Той продължил да се качва нагоре, но на втория етаж го посрещнал вторият му другар и казал: „Как си? Виждаш ми се малко пожълтял.” „Добре съм, нищо не ми е.” На третия етаж го посрещнал третият другар и го запитал: „Да не си болен? Виждаш ми се слаб, измъчен”. „Нищо не ми е”. Той казал на другарите си, че е здрав, но тяхната мисъл започнала да работи в него. Докато се качвал на четвъртия етаж, той взел вече да се чувства слаб, немощен. И на този етаж го посрещнал четвъртият му другар, той дал вид, че се учудва на неговата слабост. Това било достатъчно вече да се убеди, че наистина е болен. Като влязъл в стаята си, той решил да отиде при началника и да го помоли за десетдневен отпуск по болест. Началникът му дал отпуск, но всичката негова работа възложил на четиримата му другари, за тяхната необмислена шега. (голямото благо - 203).
Законът на внушението работи и в отношенията на религиозните хора. Например, някой светски човек влезе в религиозно общество и всички започват да му проповядват, да му тълкуват Евангелието, искат да го накарат да приеме тяхното верую. Няма защо да го убеждавате да приеме вашето верую. Предложете на човека Евангелието, прочете му нещо и кажете: Това е Христовото учение. Ако го приемете, за вас ще бъде добре; обаче свободен сте и да не го приемете. Който приеме Христа в себе си, той трябва да върви по Неговия път. Човек трябва да бъде свободен да изповядва, каквото верую иска. Човек трябва да бъде свободен в три неща: в мислите, в чувствата и в постъпките си. (часът на любовта – 48).
